Често срещани риби в България

 Слънчева риба 

 

Слънчевата рибка е риба достигаща до 40 см. и до 0,9 кг. Тя е стръвна риба и изяжда хайвера на други риби. Числеността ѝ в последно време е голяма. В България е често срещана в много водоеми (най-често където се среща костур). В България се е появила като аквариумна рибка, която след това е била изхвърлена и се е климатизирала. На някои места в България е позната и като Циганка или Часовник. Видът се счита за напаст поради бързото си размножаване и негативния ефект върху спортния риболов. Яде почти всчико

 Бабушка 

 

Тялото на бабушката е странично сплеснато, покрито с едрн люспи. Гърбът е сннкаво или зеленикавочерен. Размерите й са малки - рядко достига до 25 см. Бабушката обитава средните и долни течения на почти всички реки у нас, р. Дунав, а също така и слабосолените езера. Хайверът си хвърля през май - юни при температура на водата около 10 градуса. Храни се с дребни безгръбначни и водорасли. Бабушката няма особено значение. Тя се лови в малко количество заедно с други риби



 Бибан 

 

Бибанa е риба от семейство Костурови срещаща се и в България. Макар и рядко може да бъде обект на спортния риболов. Mестните я наричат "Лигав костур" заради слузта по тялото. Рибата е с превъзходни вкусови качества - нещо средно между костур и попче, но изключително трудна за чистене, заради бодливата си гръбначна перка и костиците по хриллете с острота на бръснарско ножче. Навиците и местообитанието на тази риба се препокриват с тези на костура. В България се срещат три вида- обикновен, високотел и ивичест бибан. Най- разпространен е обикновеният бибан. Дължина до 15- 20 см, тегло до 70- 100 гр.

 Бял амур 

 

На пръв поглед белият амур поразително напомня речния кефал. Същото торпедовидно тяло с мощна широкочела глава, подобни едри, изрядно подредени люспи, окръглени плавници, особено горният и аналният. И все пак това е друга риба - при клена чифтните плавници са червено-оранжеви, а тук са опушено сиви. И освен това при белия амур опашната перка е повече изрязана навътре, с по-изразена стреловидност, пък и при нея липсва по-тъмният кант в края, както е при клена. Белият амур, както може би и името му подсеща, е с азиатски произход. Родината му в естествени условия са бистрите води на реките Амур и Усури в Далечния изток. Белият амур достига до внушителните 120-130 см на дължина при тегло около 35 килограма


 Бял толстолоб 

 

Белият толстолоб е сладководна риба от групата на внесените и аклиматизирани у нас „растителноядни риби" от семейство Шаранови. Родината ѝ е Далечния изток. Достига относително големи размери и тегло до 20 кг. Тялото ѝ е странично сплеснато с голяма глава, а очите ѝ са разположени в долната ѝ част.


 Бяла мряна 

 

Силна, едра и отлично приспособена за живот в течащи води. Тялото є е цилиндрично, обтекаемо, с леко стеснение в предната част. Люспите са ситни, но здраво прикрепени към тялото. Изобщо цялостната конструкция на бялата мряна говори за мощта на шарановите риби, към които принадлежи, и за финеса на най-добрите плувци в бързи води. У нас тази дънна и стадна риба се среща главно в Дунав, но често се лови и в неговите притоци. В миналото популацията є е била разпространена доста нагоре по течението на Искър, но сега очевидно е намалила ареала си на обитание. На дължина бялата мряна достига внушителните 80-100 сантиметра, а на тегло - 6-8 килограма.


 Зарган 

 

Зарган, морска бекаса, Garpike (Belone belone) - Дължина на тялото до 70 см., тегло до 700 г. Разпространение: в Черно, Средиземно море и Атлантическия океан. Биология: морска, стадна, пелагична риба. Не понася колебания в солеността. Съзрява полово на 1-2 години. Размножава се от април до септември. Храни се предимно с риба. През есента навлиза в Мраморно море за зимуване. Нараства бързо и живее до 9 години



 Карагьоз 

 

Карагьоз, Дунавска скумрия, Shad (Alosa pontica). Дължина - до 38 см, тегло до 700 г. Тялото е удължено, ниско, странично сплеснато, със силно изразен коремен кил от шиповидни люспи. Челюстите са еднакво дълги, със зъби. По хрилните капачета се наблюдават ясно изразени радиални бразди. Разпрастранение: в Черно и Азовско море.


 Каракуда 

 

Каракудите са род сладководни риби от семейство шаранови. В нашата страна обитават два вида - Сребриста каракуда и Златиста каракуда. Срещат се в застояли или не много бързи води. Тялото е сравнително по-високо от това на шарана, но за разлика от него нямат мустачки и размерите са по-малки. Каракудите са вегетариаци или всеядни. Издържат много ниско съдържание на разтворен кислород във водата


 Костур 

 
Типичен хищник, дал името си и на семейство костурови, добре представено и в нашите води. Стадна риба, водеща типично дневен начин на живот. Напоследък популацията му е в период на териториална експанзия в нашите реки, язовири и водоеми.Риба с отлична приспособимост към всякакви дълбочини и води. Костурът днес може са се открие дори в реки с бързо течение, с изключение на пъстървовите зони. В същото време той вече се е настанил и в покритите с водарасли типично лински блата. На дължина е в състояние да достигне до 50-60 см, а на тегло до 5 килограма.


 Морски кефал 

 
Тялото на кефала е продълговато-почти закръглено отпред и леко сплеснато отзад. Покрито с едри люспи, които покриват и главата до носните отвори. Главата е голяма и широка отгоре. Има две гръбни перки, първата от които е с бодилести лъчи. Гърбът е тъмнозелен или стоманеносив с 12 тъмни надлъжни ивици, а коремът сребристобял. В основата на гръдните перки има тъмносиньо петно. На дължина достига до 75 см, а на тегло-до 12 кг. Кефалът е широко разпространен и се движи на стада.


 Платика 
 

Тялото на платиката е високо, силно сплеснато странично. Окраската й варира в зависмост от средата, която обитава. На дължина достига до 45 см, а на тегло-до 3 кг. Платиката се среща в бавнотечащи води-у нас главно в р. Дунав, долното течение на р. Камчия и езеро Шабла. Хайверът се отлага през април-май при температура на водата 17-20 градуса. Храната е твърде разнообразна, главно дънни безгръбначни, ларви на насекоми, червеи и др., а от части и водорасли. 

 Речен кефал ( Клен ) 

 

Тялото е странично сплеснато, по-вретеновидно при младите индивиди и по-източено с напредване на възрастта. Покрито е с едри люспи, със синьо-зеленикав, тъмнозелен, кафеникаво-зелен, тъмносив до черен гръб, зеленикаво-сребристи или жълто-златисти страни, бял блестящ корем и оранжеви до червеникави перки. На дължина в зависимост от условията може да достигне до 80 см и тегло до 6-7 кг, като обичайните размери са 30-40 см и 0,5-1,5 кг.